ПРАКТИКА

Легитимността и мандатът на социалната работа се състоят в нейната намеса в моментите, в които хората взаимодействат със своето обкръжение. Обкръжението включва различните социални системи, в които хората са вградени, и природната, географска среда, която оказва дълбоко влияние върху живота на хората. Методологията на участието, застъпвана в социалната работа, се отразява в „Ангажира хората и структурите да се справят с житейските предизвикателства и да подобрят благосъстоянието си“. Доколкото е възможно, социалната работа подкрепя работата с хората, а не за тях.  В съответствие с парадигмата на социалното развитие, социалните работници използват набор от умения, техники, стратегии, принципи и дейности на различни системни нива, насочени към поддържане на системата и/или усилия за промяна на системата. Социалната работа обхваща редица дейности, включително различни форми на терапия и консултиране, групова работа и работа в общността; формулиране и анализ на политики; застъпничество и политически интервенции. От еманципираща гледна точка, тази дефиниция подкрепя стратегиите на социалната работа, насочени към повишаване на надеждата, самочувствието и творческия потенциал на хората да се изправят и да се борят с потисническата динамика на властта и структурните източници на несправедливост, като по този начин се обединяват в едно цяло микро-макро, лично-политическите измерения на интервенцията. Холистичният фокус на социалната работа е универсален, но приоритетите на социалната работа варират от една страна до друга и от време на време в зависимост от историческите, културните, политическите и социално-икономическите условия.

Социалните работници по целия свят носят отговорността да защитават, обогатяват и реализират ценностите и принципите, отразени в тази дефиниция. Дефиницията за социална работа може да има смисъл само когато социалните работници активно се ангажират с нейните ценности и визия.