ЗНАНИЯ

Социалната работа е както интердисциплинарна, така и трансдисциплинарна и се основава на широк спектър от научни теории и изследвания. В този контекст „наука“ се разбира в най-основния си смисъл като „знание“. Социалната работа се основава на собствената си постоянно развиваща се теоретична основа и изследвания, както и на теории от други хуманитарни науки, включително, но не само, развитие на общността, социална педагогика, администрация, антропология, екология, икономика, образование, мениджмънт, медицински грижи, психиатрия, психология, обществено здраве и социология.  Уникалността на изследванията и теориите в социалната работа е, че те са приложими и еманципиращи.  Голяма част от изследванията и теориите в социалната работа се създават съвместно с ползвателите на услугите в интерактивен, диалогичен процес и следователно се основават на конкретни практически условия.

Предложеното определение признава, че социалната работа се основава не само на конкретни практически условия и западни теории, но и на местни знания.  Част от наследството на колониализма е, че западните теории и знания са били изключително ценени, а местните знания са били обезценени, пренебрегнати и хегемонизирани от западните теории и знания. Предложената дефиниция се опитва да спре и обърне този процес, като признава, че коренното население във всеки регион, страна или област има свои собствени ценности, начини на познание, начини за предаване на знанията си и е дало безценен принос към науката.  Социалната работа се стреми да поправи историческия западен научен колониализъм и хегемония, като изслушва и учи от коренните народи по целия свят. По този начин знанията в социалната работа ще бъдат сътворени съвместно и обогатени от коренните народи и ще бъдат прилагани по-подходящо не само в местната среда, но и на международно ниво. Въз основа на работата на Организацията на обединените нации, IFSW определя коренните народи по следния начин:

• Те живеят в (или поддържат връзки с) географски обособени територии на своите предци.
• Те са склонни да поддържат отличителни социални, икономически и политически институции в рамките на своите територии.
• Те обикновено се стремят да останат отличителни в културно, географско и институционално отношение, вместо да се асимилират напълно в националното общество.
• Те се самоидентифицират като коренни или племенни.