Задачи

Основните задачи на професията на социалния работник включват насърчаване на социалната промяна, социалното развитие, социалното сближаване, както и овластяването и освобождаването на хората.

Социалната работа е практическа професия и академична дисциплина, която признава, че взаимосвързаните исторически, социално-икономически, културни, пространствени, политически и лични фактори служат като възможности и/или пречки за човешкото благосъстояние и развитие. Структурните бариери допринасят за запазването на неравенството, дискриминацията, експлоатацията и потисничеството. Развитието на критично съзнание чрез осмисляне на структурните източници на потисничество и/или привилегии въз основа на критерии като раса, класа, език, религия, пол, увреждане, култура и сексуална ориентация, както и разработването на стратегии за действие за преодоляване на структурните и личните бариери са от основно значение за еманципаторската практика, където целите са овластяване и освобождаване на хората. В знак на солидарност с хората в неравностойно положение професията се стреми да облекчи бедността, да освободи уязвимите и потиснатите и да насърчи социалното включване и социалното сближаване.

Мандатът за социална промяна се основава на предпоставката, че намесата на социалната работа се осъществява, когато се счита, че настоящата ситуация, независимо дали е на ниво човек, семейство, малка група, общност или общество, се нуждае от промяна и развитие.  Тя се ръководи от необходимостта да се оспорят и променят онези структурни условия, които допринасят за маргинализацията, социалното изключване и потисничеството.  Инициативите за социална промяна признават мястото на човешката активност в утвърждаването на човешките права и икономическата, екологичната и социалната справедливост. Професията е също толкова ангажирана с поддържането на социална стабилност, доколкото тази стабилност не се използва за маргинализиране, изключване или потискане на определена група хора.

Социалното развитие се концептуализира като означаващо стратегии за намеса, желани крайни състояния и политическа рамка, като последните са в допълнение към по-популярните остатъчни и институционални рамки. То се основава на холистични биопсихосоциални, духовни оценки и интервенции, които надхвърлят разделението микро-макро, като включват множество системни нива и междусекторно и междупрофесионално сътрудничество, насочени към устойчиво развитие.  Тя дава приоритет на социално-структурното и икономическото развитие и не се придържа към общоприетата мъдрост, че икономическият растеж е предпоставка за социално развитие.